Кажи-речи то бе навик, през годините 1963-1966 почти всяка вечер  да се събираме в ателието на Милчо Христов на улица "Шипченска епопея", близо до кино "България"
Художник-график, той рисува до късно вечерта и същевременно подготвя кандидат-студенти за Художествената академия и за Факул-тета по архитектура, повечето кандидат-студентки - все мили и кра-сиви момичета. Изглежда вътрешният мир у тях за търсене на красота и хармония във формите, създава външно очарование.
В ателието обикновено отиваме един по един - Янко Панайотов, Кънчо Стоянов, Петър Цълбуков, Борис Велков, Стефан Фурнаджиев и моя милост.
Отначало разговорите се водят тихо, но после се извисяват гла-сове, атмосферата се наелектризира, нещо като гръмотевична буря - спорът от един въпрос се прехвърля върху друг и се вдига такава олелия, че Милчо захвърля работата и се включва в дискусията. Какво да прави завалийката - и него го яде крастата по проблемите на изкуството, пък и тогава завежда културния отдел на в. "Искра" и през него минават всички предложени за печат художествени работи.
Капак слага Борис Велков, човек с поетични и артистични дарби /по-късно артист в Благоевградския театър/, неудържимо буен, силно емоционален, с прекрасна интонация и дикция на гласа. Той деклами-ра някое стихотворение и дискусията замира... Идва помирението...
В моя кабинет на заместник-главен лекар на болницата започват да идват Янко Панайотов, Кънчо Стоянов, Мария Тонева и Стефан Фурнаджиев. Четат се стихове, разкази... Тук се разглежда стихо-сбирката "Птиците отлитат" на К. Стоянов, преди да се даде за печат в издателство "Христо Г. Данов", Пловдив.
И днес си спомням стихове от стихотворението "Плач за мама":
"Ще си заминеш
някой ден
от този свят огромен.
Но ти
ще се завърнеш в мен
като тъга
и спомен.
Тук се обсъжда и разказа на Янко Панайотов "Делничен ден", който се предлага от завеждащ културния отдел за отпечатване във в. "Искра", но редколегията го отхвърля. Милчо се ядосва и препо-ръчва на Янко да изпрати разказа във в. "Литературен фронт", там попада в ръцете на известния наш писател Йордан Радичков и само след седмица-две излиза на страниците на литературния седмичник.
Сбирки правим и при Иван Хаджийски, но той като програмен ръководител на радиовъзел Казанлък си има срочна и неотложна работа. Че тук, че там, че хайде пак членовете на литературния кръ-жок в ателието на Милчо Христов, което кръщаваме "Ателие-66" /т.е. 1966 година/.
Аз лично считам, че това ателие е предтеча на Клуба на дейците на културата. Тук възникна идеята за учредяването на Клуба. Много разговори се водят по този въпрос.
Една топла пролетна вечер на 1966 година, излизаме от ателието на Милчо и се разхождаме по улица "Искра", обзети от хубаво нас-троение. Движим се по южния тротоар на улицата. Когато стигаме някогашната книжарница за научна литература "Гео Милев", отново подхващаме темата за учредяване Клуб на дейците на културата.
Изведнъж Милчо се обръща към мен и почти в упор ме пита:
- Ти би ли се съгласил да станеш председател на инициативния комитет за учредяване на Клуба. Ти, дето се вика, си малко-много нашего брата, освен това си заместник-главен лекар на болницата и имаш контакти с най-различни хора. На тебе най приляга тази работа. Ще се получи нещо! - И ме гледа с очи, които искат незабавен отговор.
На свой ред аз поглеждам Кънчо, той само се усмихва и добавя:
- Тъй-тъй - и продължава да се смее. - Най-добре ти...
- Щом е за идеята, съгласен съм - отговарям аз, искрено зарадван от предложението.
Посочваме Янко Панайотов за секретар. Решаваме да привлечем за член Нестор Дечев - председател на читалище "Искра" - човек с добро сърце и безотказен при осъществяването на такива дела.
И така, инициативният комитет придобива следния вид: Д-р Денчо Бойчев - председател, Янко Панайотов - секретар и членове Милчо Христов, Кънчо Стоянов и Нестор Дечев. Още същата вечер обсъж-даме предстоящото учредително събрание.
Започваме работа. Кънчо Стоянов и Янко Панайотов се задължа-ват да се свържат с Клуба в Сливен. Нали при едно литературно четене в този град и в този клуб, на което присъстват Чудомир, Алеко Пламе-нов, Иван Хаджийски, Кънчо Стоянов и Янко Панайотов се появява желание и нашего брата в Казанлък да има подобно нещо.
Аз се отправям за град Видин, там вече функционира деен клуб.  Радушно ме приема секретарят на клуба. Той е още под впечатлени-ето от наскоро организираната и проведена среща на културните дейци с естрадната певица Лили Иванова. Разправя как срещата преминава много емоционално. Накрая той поднася букет с разкошни цветя и тя в знак на благодарност го дарява с възторжена целувка. Отначало съпругата му го изревнува, но после, като разбира, че той под път и над път разправя случая, го взема на подбив.
Получавам необходимата информация за работата на видинския клуб и си тръгвам за Казанлък. Бях изключително признателен на любезния домакин, който чистосърдечно разказа за организацията, структурата и работата на техния клуб. Останалото е междудругото...
От старозагорския клуб не вземаме почти нищо.
Пак в ателието на Милчо Христов по неособено кротък начин изготвяме проектоустава и проектоправилника на вътрешния ред. Счепкваме се на доста места, защото и уставът, и правилникът трябва да отговарят на интересите и традициите на културния живот на град Казанлък, а той е град с богати културни традиции и немалко интереси и проблеми.
Изготвените материали написва на пишуща машина Нестор Дечев. Напечатваме членските карти и сме вече готови. Насрочваме дата за учредителното събрание. Това е досущ в края на месец ок-томври, но се случва нещо, което променя хода на нещата.
Какво е то? 
В качеството си на председател на инициативния комитет отивам да поканя първия секретар на ГК на БКП Петко Влаев да присъства, но щом стъпвам в кабинета му, се сещам, че датата за учредяването не е съгласувана с отдел "Агитация и пропаганда" /инак те са в тече-ние на нещата/. Да се върна вече не мога, трябва да кажа за какво съм дошъл. Така и така му разправям аз за нашите намерения и на-края му поднасям поканата от името на инициативния комитет да присъства на учредителното събрание.
Той дълго мълчи...
Гузен негонен бяга - изпадам в мъчително напрежение. Всеки момент очаквам да ми зададе въпроса дали съм съгласувал датата  с отдел "Агитация и пропаганда", да получа укор и да ме върне. Но вме-сто това се получава друго. Той вдига глава, похвалва ни за почина, благодари за поканата и накрая казва:
- Не е ли по-добре да ускорим учредяването на клуба. Например след 2-3 дни.
- Наложително ли е? - на свой ред питам аз и си мисля, че все още не съм готов с доклада.
- Тези дни в Казанлък пристига композиторът академик Петко Стайнов. Добре ще е да присъства на учредителното събрание.
За два дни изготвям доклада и машинописката при болницата Маргарита Янкова го напечатва на машина без главни букви. И днес пазя този доклад като скъпа реликва.
Ние се съобразяваме с посещението на академик П. Стайнов в Казанлък и учредителното събрание се състои на 21 октомври 1966 година на ул. "Искра" 4. Цари оживление. Присъстват литературни дейци, художници, музиканти, историци, самодейци от читалище "Искра" и др.
Събранието открива и ръководи секретарят на инициативния ко-митет Янко Панайотов, протокола води членът на комитета Нестор Дечев. Доклад за целите и задачите на клуба изнасям аз. Поставя се задачата да се свържем с културните центрове на страни като Полша, Чехословакия, Унгария и др. с цел запознаване с тяхната литература, музика, изобразително изкуство и др. Накрая докладът завършва: "Културни деятели, учредители на клуба на културните дейци, нека обещаем дълбоко в душите си и сърцата си, че всяко наше дихание и всеки наш удар на сърцето ще отдадем за продължаване на славната културна традиция на нашия пленителнокрасив град Казанлък!"
Следват няколко въпроса и отговора върху формирането на сек-циите и тяхната бъдеща работа.
Изказа се и академик Петко Стайнов. Той приключи с думите: " ... Желая никога да не се уморявате да вършите това голямо дело, на което тази вечер се обричате да служите, защото нищо не е по-голя-мо, нищо не е по-удовлетворяващо, нищо не е за човека по-пълно със съдържание от това да служи на нацията си чрез най-скъпото, което притежава. За хората на изкуството това е личното им твор-чество, личното им изкуство. Желая ви успех и когато се срещнем друг път, да се похвалите с това, което сте направили.
Бъдете здрави и преуспявайте в делата си!"
Върви ли се по този път, други ще кажат...
Секретарят на инициативния комитет поднася тетрадка с дебели корици на учредителите за записване като редовни членове на Клуба. Заедно с това се раздават първите членски карти. Академик Петко Стайнов се приема за почетен член. Избира се клубен съвет с председател Кънчо Стоянов, секретар Янко Панайотов и членове предсе-дателите на секциите. Не можа да се реализира идеята за настаняване на Клуба в къщата на Петко Стайнов.
С избирането на клубния съвет приключи и събранието за учредяване на Клуб на дейците на културата в град Казанлък.

Д-р Денчо Бойчев

списание "Кула", Казанлък